Интериорен фотограф Пловдив

В тази публикация ще се опитам да обясня какви са стъпките и методите при заснемането на интериор. Всичко в този тип фотография се случва на закрито, между стените на жилище, хотелска стая или офис в зависимост от това какъв е обекта и целта на поставената ни задача. За разлика от повечето случаи в които снимаме навън, портрет, пейзаж, архитектура и можем да избираме времето в което правим това, със сигурност никой не би предпочел светлината която ни дава обедното слънце, но в нашия случай, когато снимаме интериор спокойно може да изберем тази част от денонощието, защото слънцето е високо и светлината която ни дава е силна. Изключение правят случаите когато има изисквания свързани с конкретна част от денонощието.

След като сме се спрели на времето в което да реализираме снимките, идва ред на това да се огледаме наоколо, да изберем правилна позиция и ако е необходимо и ни е дадена такава опция от клиента да премахнем, разместим мебели, да пренаредим или добавим аксесоари. Какво имам в предвид, чаша с кафе на кухненския плот би дала съвсем друго усещане и би затоплила атмосферата, възможно е нашата конкретна задача да са мебелите и да се наложи да ги разместим така че да запълнят нашия преден план и да създадем добра композиция.  Следващото важно нещо е да се огледаме за дребните неща – пердета, възглавници, гънки, да махнем разни дребни неща, които не биха стояли добре в кадъра, понякога при заснемането на интериор, по-малко означава повече!

 

Следващия момент е избора на позиция. Масова заблуда е, че в интериорната фотография изображенията трябва да обхващат възможно най-голяма част от това което ни заобикаля, това в много редки случаи  за да се получи трябва да се ползва ултра широк обектив, който наистина обхваща голяма част от интериора, но има няколко недостатъка. На първо място са изкривяванията които дават широките обективи, другото което е, че дава нереален обем на интериора, което може да бъде подвеждащо при представянето на снимките в зависимост от тяхното предназначение.

   

Моето любимо фокусно разстояние при заснемането на интериор е между 24-30мм., дори и по-голямо при заснемането на детайли, което е една неразделна част при последващото представяне на изображенията. Избора на височината от която да снимаме зависи от това къде искаме да попадне акцента в нашите снимки. Статива е задължителен аксесоар в този тип фотография, наличното осветление е опция от която се възползваме обикновено, както и допълнителното осветление, което е част от задължителното оборудване, може да бъде импулсно или постоянно в зависимост от конкретната ситуация.

Много популярен метод в архитектурната фотография е снимането в HDR, изображение с динамичен диапазон, по голям от този в обичайните снимки, динамичният обхват е разликата между най-светлите и най-тъмните области на изображението.  В този случай се правят няколко изображения с различна експозиция, които при пост обработката се смесват ръчно или с помощта на специализиран софтуер, като по този начин се постига баланс между прекалено тъмните и прекалено светлите области в изображението.

Завършвам с екстериора, който също е възможно да бъде поставен като задача. Нещата върху които имаме контрол тук са значително по-малко, до голяма степен сме зависими от времето и светлината, може да се наложи снимките вътре и на вън да се правят по различно време на денонощието. За екстериорната архитектурна фотография е по подходящо да се снима при по ниска и по мека светлина, лично аз се старая да избягвам високото слънце, което оставя остри и прекалено контрастни сенки, опита в пейзажната фотография тук е много полезен защото техниките и пост обработката се извършва по сходен начин.

В обобщение мога да кажа, че правилата, до колкото във фотографията като изкуство е възможно да има такива са сходни, както и във всеки един жанр композиция, светлина, креативност, познаване на техниката важат в пълна сила и в интериорната фотография.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *